ВИТАМИН B1 (ТИАМИН)

..

Витамин В1 присъства в организма под формата на свободен тиамин и неговите фосфорни съединения: тиаминмонофосфат, тиаминдифосфат и тиаминтрифосфат. Основната форма, /която се съдържа в голямата част от различните органи и тъкани на човека – обикновено се падат 60-80% от общото съдържание на витамин В1/, се явява тиаминдифосфат /ТДФ/. Той също се явява и основна функционална форма на този витамин, във вида на която се осъществяват коферментните функции в обмяната на веществата на витамин В1.

ТДФ служи за кофермент на три особено важни ензими на въглеводния обмен: пируватдехидрогеназа, а-кетоглутаратдехидро – геназа и транскеталаза. Първите два фермента участват в окислителното декарбоксилиране на пирогроздената и а-кетоглутаровата киселини. Транскеталазата се явява фермент на пентозофосфатния начин за разграждане на въглехидратите.

Окислителното декарбоксилиране на пирогроздената киселина се явява една от изключително важните реакции в обмяната на въглехидратите, с помощта на която пирогроздената киселина, образувана в резултат на гликолитичното разграждане на глюкозата, попада в цикъла на трикарбоновите киселини, където се окислява до СОг и вода.

Физиологическата роля на тази реакция се заключава в това, че тя обезпечава възможността за пълното окисление на въглехидратите и използването на всичката, „заключена“ в тях енергия. Освен това,образуващия се в резултат на окислителното декарбоксилиране пирогроздена киселина ацетил -КоА служи за донор на остатъка на оцетна киселина за синтеза на важните биохимически продукти: мастни киселини и фосфолипиди, стерини, в това число холестерин, жлъчни киселини и стероидни хормони.
Другата ферментативна система, в която влиза ТДФ, катализираща окислителното декарбоксилиране на а-кетоглутаровата киселина се явява неотменно звено от цикъла на трикарбоновите киселини. Тя обезпечава възможността за безпрепятствена работа на този цикъл, в който се окисляват продукти на разделянето на всички три основни групи на хранителните вещества: въглехидрати, белтъци и мазнини.

Успоредно с окислителните превръщания на пирогроздовата и а-кетоглутаровата киселини, ТДФ взема участие в окислителното декарбоксилиране на кетокиселините с разклонен въглероден скелет (а-кетоизовалерианова, а-кетометилвалерианова и а- кетоизокапронова), явяващи се продукти на дезамирането на валина, изолевцина и левцина. Тези реакции играят важна роля в процесите на катаболизма на белтъците, обезпечавайки окисление и утилизация на изброените разклонени аминокиселини.

Още един фермент, в състава, на който влиза ТДФ се явява транскеталазата – най-важния фермент на пентозофосфатния път на окисление на въглехидрати. Физиологичната роля на пентозния цикъл се определя от това, че той се явява основен източник на възстановения НАДФ-Н2 и рибозо-5-фосфата, НАДФ-Н2 се използва като донор на електрони и водород в многобройните биосинтетични процеси, свързани с осъществяването на окислително-възстановителни реакции. Рибозо-5-фосфат влиза в състава на нуклеотидите, и неговия постоянен приток се явява необходимо условие за непрекъснатия биосинтез на нуклеиновите киселини и белтъка в организма. По такъв начин, пентозния цикъл, а, следотавелно, и неговото неуморно звено – транскеталазната реакция -имат изключително важно значение в пластическото обезпечаване на жизнените процеси. Нормалното функциониране на пентозния цикъл представлява задължително условие за осъщестяване на огромния обем от синтетични процеси, свързани с биосинтезата на нуклеиновите киселини, белтъци и липидите.

Успоредно с разгледаните ферментни реакции, в които витамин В1 приема участиев качеството на ТДФ, на този витамин принадлежат допълнителните некоферментни функции в нервната тъкан, конкретния механизъм, на които остава все още не напълно ясен. В осъществяването на тези функции решаващата роля принадлежи не на ТДФ, а на тиаминтрифосфата /ТТФ/, което особено убедително следва от факта, че има развитие на локални нарушения в образуването на ТТФ в мозъчната тъкан при некротизиращата енцефаломиелопатия. В нервната система обмяната на въглехидратите е най-интензивна, затова зависимостта на невроните от обезпечаването им с тиамин е особено висока, а неврологичните нарушения се оказват най-ранните прояви на нетостатъчност на този витамин.

Всмукването на тиамина, постъпващ с храната, става в тънките черва (преимуществено в 12-пръстника) с помощта на специфичен механизъм за активно транспортиране. Вече след 15 минути след приемането, той се съдържа в кръвната плазма, а след 30 минути – в тъканите. В плазмата се съдържа около 10% от всичкия тиамин, около 50% – в мускулите, останалата част – в еритроцитите и левкоцитите на кръвта. Денонощната потребност на организма е около 1 мг витамин В1.

Недостатъчността на витамин В1 се отнася към т.нар. болести на цивилизацията. Основните причини за нея се явяват, от една страна, нарастващото потребление на тестени изделия от бяло брашно – 1-во и висше качество, бедно на тиамин, а от друга – високо потребление на захар и захарни изделия, увеличаващи лекоусвояемата въглехидратна част от хранителния рацион, което води до повишена потребност на организма от тиамин.

Да се установят ранни симптоми на витаминна недостатъчност на В1 (хиповитаминоза) от екзогенен тип е много трудно, доколкото клинически¬те прояви в този период носят в голямата си част неясен характер. Това задължава да се провежда комплексно изследване, водещо място в което заемат специфичните биохимични реакции, регистриращи ранни нарушения на обмяната на витамина, и неспецифични, но характерни физиологични тестове.

За оценка на обезпечаването на организма на човека с тиамин широко се използва определянето на неговата денонощна екскреция с урината-флуорометрически, след окисляването на тиамина в тиохром, притежаващ интензивна флуоресценция. Този показател добре отразява постъпването на тиамина с храната и при достатъчно негово потребление обикновено превишава 100 мкг/денонощие. Съдържанието на тиамина може да се определи в еднократната дозца урина. В този случай екскрецията на тиамина отнася към екскрецията на креатинина. При достатъчно постъпване на витамин В1 с храната, този показател не трябва да бъде по-нисък от 65 мкг на 1 г креатинин.

За оценка на наситеността на организма с тиамин изследват съдържанието му в кръвта или в еритроцитите. При нормално обезпечаване общото съдържание на тиамина в кръвта следва да бъде 6-12 мкг в 100 мл, при дефицит – този показател се понижава до 2-3 мкг. Тиаминът присъства в клетъчните елементи на кръвта, тогава когато неговата концентрация в плазмата не е много голяма. Съдържанието на общия тиамин в кръвта също се определя флуорометрически след предварително разделяне на ТДФ с помощта на фосфатаза, източник на която може да бъде ферментния препарат от Aspergillus niger или Aspergillus oryzae (оризин РК). В пробите, необработени с фосфатаза, определят съдържанието на свободния тиамин, а разликата между общия и свободния тиамин дава съдържанието на фосфорилираните му форми, най-вече ТДФ.

Високоефективен и специфичен функционален тест за обезпечеността на организма от витамин В1 е определянето в хемолизата на кръвта на ТДФ-зависимия фермент – транскеталаза, съдържанието, на който значително се понижава вече в ранните стадии на недостатъчност на тиамин. Понижението на активността на транскеталазата при дефицит на витамин В1 е обусловено от недостатъка на неговия кофермент – ТДФ. Добавянето на последния към хемолизата в тези условия активира транскеталазата. Степента на активация или ТДФ-ефекта служи за мярка за оценяване на недостатъчността на тиамин. В нормите тази величина не трябва да е по-висока от 15% ТДФ-ефект от 15%-25% свидетелства за хиповитаминоза на В1, над 25-30% – се съчетава с клинични прояви на авитаминоза.
Недостигът на тиамин в организма води до нарушаване на окислението на въглехидратите, задържа зависещите от ТДФ процеси на енергетическо и пластично обезпечаване на жизнените функции, натрупването в кръвта и тъканите на недоокислени продукти на обмяната на веществата. Това, от своя страна, предизвиква патофизиологическо и патоморфологическо изменение, създаващи картина на В1-авитаминоза, една от формите, на които се явява болестта „бери-бери“.

Най-голямо значително патологично изменение при недостатъчност на тиамина се развива в хранителната, нервната и сърдечно-съдовата системи.

Нарушенията от страна на стомашно-чревния тракт се отнасят към числото на най-ранните прояви на недостатъчност на витамин В1, те се изразяват в загуби на апетита, чувство за тежест и дискомфорт в стомашната област, намаляване на жлъчната секреция, ахлорхидрия, гадене, диария, повръщане

Нарушенията от страна на нервната система се изразяват в болки в главата, повишена нервна възбудимост, умствена и физическа умора, безсъница, безпокойство, нарушение на паметта, депресия, изпотяване, падане на температурата на тялото, парестезии. Понижава се мускулния тонус, развиват се периферни полиневрити, паралич и атрофии на мишците, крайниците, загуба на коленните рефлекси. Нарушенията, обхващащи главния мозък и черепно-мозъчните нерви създават енцефалопатичния синдром на Вернике-Корсаков, характеризиращ се с дискоординация на движенията, офталмоплегия, объркване на съзнанието.

Патологическите изменения в сърдечно-съдовата система се проявяват с такива симптоми като учестено сърцебиене, тахикардия, задушаване даже при незначително физическо напрежение, екстрасистоли, болки в областта на сърцето, дилатация на сърцето с преимуществено разширение на предните дялове, фиксират се изменения на електрокардиограмата (нарушение на проводимостта), падане на кръвното налягане (хипотония). При недостига на тиамин се нарушава обмена на въглехидратите: кривата на кръвната захар е сходна с диабетичната със забавен обрат в нормата, снижение на чувствителността към инсулин, а също така нарушение на водния баланс (задържане на вода в организма, поява на отоци).

При трактовката на редицата от симптоми при нарушение на водния обмен, не трябва да се изпуска възможността за съчетаване на недостатъчността от тиамин с недостатъчността от белтък в храненето.

Недостатъкът от тиамин може да възникне при еднообразно хранене с чистен ориз, продукти от брашно високо качество, бедно на тиамин. При възрастните хора недостига на витамин В1, както и на някои други витамини, може да бъде обусловено от общото понижаване на количеството на потребена храна и намаленото всмукване на витамини в стомаха. Сходни причини лежат в основата на недостига на витамина и при лица, страдащи от хроничен алкохолизъм. Една от важните причини за недостига на тиамин се явява нарушението на всмукването на витамините при хронични заболявания на стомаха. В тези случаи недостига на тиамин се съчетава с дефицита от други витамини (полихиповитаминоза). Недостигът на витамин В1 може да бъде свързан също с употребата в храната на продукти (например сурова риба), които съдържат тиаминаза, разрушаваща тиамина, или увеличаваща размножението в жлъчно-стомашния тракт на патологична микрофлора, произвеждаща този фермент.

Наред с недостига на тиамин от алиментарен произход, са известни заболявания, обусловени от генетически дефекти на обмяната та тиамина и ТДФ-зависимите ферменти. Тези заболявания, намиращи сходство с отделните клинически прояви на В1-авитаминозата, се развиват при достатъчно постъпване на тиамин в организма. Към тях се отнасят: изострена некротизираща енцефаломиелопатия, или болест на Лей, при която е нарушено образуването на ТТФ в мозъчната тъкан; вроден дефект на пируватдехидрогеназния комплекс; тиаминозависима мегалобластична анемия и тиаминзависима форма на болестта „урина с миризмата на кленов сироп“, свързана с дефекта на окислителното декарбоксилиране на разклонените а-кетокиселини.

Потребността от тиамин зависи от редица фактори на външната и вътрешна среда, в частност, от характера на храненето. Например, белтъците с висока биологична стойност притежават тиамин със съхранено действие. Те са способни да понижават потребността от тиамин по пътя на подобряването на свързването му и използването му в организма.

Отбелязани са случаи на остра тиаминова недостатъчност, обусловени от белтъчен глад. Повишеното съдържание на въглехидрати в храната, обратно, повишава разхода на тиамина, особено в организма на детето.

Потребността от тиамин при възрастните оказва влияние равнището на физическата активност. Денонощната потребност от тиамин при възрастните съставя 0,6 мг на 1000 ккал, или 1,5 до 2,5 мг/денонощие в зависимост от енергозагубите. Установено е значително повишаване на потребността от тиамин при спортистите. При различните видове труд с голяма физическа натовареност и в условията на повишена или понижена температура на въздуха, също е необходимо по-голямо количество тиамин. Освен това на нуждите от тиамин вилият нервно-психическото напрежение, когато даже при незначителни енергозагуби се изисква достатъчно високо съдържание на витамини в рациона, преди всичко от групата В.

Сред ендогенните фактори, влияещи на потребността от тиамин, най-голямо значение имат: бременност, особено при усложняващи я токсикози, лактация; заболявания на стомашно-чревния тракт, особено съпроводени с диария; нарушения на всмукването на тиамин; тиреотоксикоза, диабет, подагра; алкохолизъм, пушене; различни инфекции, както остри (грип, дизентерия, хепатит и др.), така и хронични (туберкулоза); интоксикации от сулфонамиди и антибиотици; отравяне с тетраетилолово, живак, талий, сероводород, метилов спирт. При всички тези състояния е необходимо да се назначи тиамин в количества, значително превишаващи денонощната потребност от него.

От хранителните продукти най-богати на витамин В1 са хляб и хлебни изделия от типово брашно или витаминизирано брашно; гречка, овес; зърнени и бобови растения; черен дроб и не тлъсто свинско месо. Богати на тиамин са бирените дрожди и пшеничните зародиши. Млякото и млечните продукти са бедни на тиамин.

В БАД на фирма „Vision International People Group“ витамин В1 влиза в състава на биологично активните добавки:Нутримакс„, „Пакс„, „Пакс-Форте “ Лайфпак Сеньор„, „Джуниър Нео„, „Хипер„, „Мистик„, „Пасилат„, „Нортия„, Be Big ( бъди голям )

 

 

В началото на страницата

Вашият коментар

Name and email are required. Your email address will not be published.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>