ВИТАМИН В9 (ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА)

.

Фолацини (от лат. Foluim – лист и англ. Acid – киселина) – група от родствени съединения, притежаващи биологична активност на фолиевата киселина. Най-важните представители на тази група са самата фолиева киселина (птероилмоноглутаминова) киселина, нейните многобройни коферменти, а така също и техните ди- и полиглутамати.

Фолиевата киселина представлява N-{4- [(2 – амино – 4 окси – 6 – птеридил)-метил]- амино} – аминобензоил – а (+) глутаминова киселина, която се състои от три фрагмента: птеринов цикъл (2-амино-4-окси-6-метилптерин), остатъци от парааминобензолова и глутаминови киселини. Наред с фолиевата киселина, съдържаща един остатък от глутаминова киселина, съществуват и нейните конюнгировани форми с два и повече (обикновено до 7)остатъци: ди-, три- и полиглутамати, обединени с общ термин “фолиеви киселини” или “фолати”.

Основната коферментна форма на фолиевата киселина се явява нейното възстановено производно – тетрахидрофолиева киселина(ТХФК). Участвайки в различни реакции, свързани с отделянето на едно въглеродни остатъци, ТХФК осъществява тяхното химическо пренасяне, встъпвайки в едни реакции в качеството на акцептор, в други – в качеството на донор на групировки. Благодарение на тази функция коферментните форми на фолиевата киселина играят важна роля в обмяната на редица аминокиселини (серин, глицин, хистидин), ресинтезата на метионини и биосинтезата на пуринови и пиримидинови основни съставки -предшественици на ДНК и РНК.

Фолиевата киселина се всмуква в горните отдели на тънките черва, основно в вида на свободна птероилмоноглутаминова киселина (фолиева киселина) и в значително по-малка степен – нейния диглутамат. Доколкото фолатите от храната са представени преимуществено от полиглутамати с число глутамилни остатъци от 2 до 7, то необходимо условие за нормалното всмукване се явява тяхната предварителна хидролиза гама-алфа-глутамилкарбоксипептидаза (конюгаза), присъстваща в голямо количество в жлъчката, сока на жлъчката, стените на тънките черва и други тъкани.
Превръщането на фолиевата киселина в изходна коферментна форма – тетрахидрофолат – в животинските тъкани се осъществява на два етапа. На първия етап фолиевата киселина, присъединявайки два атома водород, се превръща в дихидрофолиева киселина. На втория етап става присъединяване на още два атома водород, в резултат на което се образува тетрахидрофолиева киселина (ТХФК).

Двата етапа катализира ФАД-независим фермент – дихидрофолатредуктаза.

Преимуществен донор на водорода е НАДФ.Н2.

При недостиг на фолацин страдат преди всичко тъканите, за които са характерни интензивния синтез на ДНК и високата скорост на деление на клетките – кръвотворната тъкан, лигавицата на стомаха. Развива се макроцитарна (мегалобластна) хиперхромна анемия, морфологически сходна с анемията на Адисон-Бирмер, развиваща се при нарушение на всмукването на витамин В12. Наред с нарушението на еритропоеза се забавя функцията на клетките от белия кръвен ред с развитието на левко- и тромбоцитопения. От страна на органите на храносмилане се явяват стоматит, гастрит, ентерит. Дефицитът на фолацин по време на бременност може да оказва тератогенно действие, да бъде причина за недоносеност, вродени уродства, нарушение на психичното развитие на новороденото.

Възникващото при недостиг на фолацин нарушение на фолатзависимото превръщане на серосъдържащата аминокиселина хомоцистеин в метионин води към натрупване в кръвта на хомоцистеин, което се разглежда в наше време като важен фактор за атеросклеротичното поразяване на кръвоносните съдове.
Причините и условията за развитие на недостиг от фолиева киселина в човека са сложни. Те могат да бъдат: първична елементарна недостатъчност на фолиева киселина и нейните активни съединения; нарушение на всмукването в стомаха, обусловено от остри и хронични заболявания; нарушение на усвояемоста на фолиева киселина след всмукването й, обусловено от съпътстваща недостатъчност от други хранителни фактори (витамин В12, С) или наличие на аналози – антагонисти. Наред с това от голямо значение е и състоянието при което се повишава потребността от фолиева киселина (например бременност, раждане, развитие на бебетата и малките деца). Тези състояния способстват за прехода на фолиевата хиповитаминоза в ясна клиническа картина на авитаминоза.

За обезпечението на човешкия организъм с фолацин може да се съди по концентрацията на фолатите в утайката, кръвта и еритроцитите. Съдържанието на фолатите в утайката на кръвта дава възможност за най-ранно диагностициране на техния дефицит. В норма – съдържанието на фолатите в утайката, определяно микробиологически (с помощта на Lactobacillus casei) е от 6 до 20 нг/мл. По мнението на експертите, съдържанието на фолати в утайката на кръвта под 6 нг/мл може да се разглежда като сведение за недостатъчност на фолацин.
За оценка на обезпечението на организма с фолацин използват така също и тест на екскреция на формиминоглутаминовата киселина (ФИГК) след натоварване с хистидин. В нормата тази екскреция е около 30 мг, а при дефицит на фолацин нараства до 400-450 мг/денонощие. По подобен начин нараства екскрецията на уроканинова киселина, явяваща се предшественик на ФИГК при нейното образуване от хистидин.

За недостиг на фолиева киселина съдят също така и по морфологичния състав на периферната кръв, намаление на количеството на еритроцитите, поява на хиперсегментирани много ядрени левкоцити. При съчетание на фолиева недостатъчност с дефицит на желязо, макроцитоза в периферната кръв може да отсъства.

Втората, функционална недостатъчност на фолацин може да се развива и при дефицит на витамин В12 във връзка, с което се нарушава кръвотворенето и в двата случая на недостиг и на двата витамина.

За диференциране на недостига на двата витамина е необходимо да се изследва концентрацията в утайката на кръвта на фолацин и витамин В12. надежден тест за диференциалната диагностика на дефицита на фолацин и витамин В12 е екскрецията с урината на метилмалонова киселина, която не зависи от обезпечеността на организма с фолацин и нараства само при недостиг на витамин В12.

За определяне на фолиевата киселина и нейните производни в биологичните обекти, утайката на кръвта и тъканните екстракти широко използват микробиологични методи с употребата в качеството на тест на организмите Lactobacillus casei АТСС 7469, Streptococcus faecalis ATCC 8043 и Pediococcus cerevisiae ATCC 8081. Първият микроорганизъм служи за определяне общата сума на фолатите и техните производни, доколкото той расте почти във всички форми на фолацина, включвайки птероилмоно-, ди- и триглутамати, а така също коферентни форми на фолиевата киселина. Двата други микроорганизми притежават избирателна чувствителност към различните форми на фолацина и са годни за тяхното разделно определяне.

Широко разпространение на количественото определяне на фолиевата киселина са получили методите на радиоконкурентното свързване с използване на свързващи фолиевата киселина белтъци, отделени от млякото или бъбреците на прасетата.
Флуорометричните методи с успех се използват при анализа на разтворите на фолиева киселина, но изследванията на биологичния материал изискват сложни и трудоемки операции по отделяне на фолиевата киселина и нейните производни от пречещите за анализа примеси.

Разделянето на различните форми на фолацина се осъществява с помощта на колонна и тънкослойна хроматография.

Препоръчваните норми на потребление на фолацин са в мкг/денонощие: за деца до 6 месеца – 40, от 6 до 12 месеца – 60, до три години – 100, за възрастни мъже и жени – 200. Тази норма се повишава и по време на бременност и кърмене става съответно – 400 и 300.

Допълнителен профилактичен прием на този витамин е необходим на бременните и кърмещите жени. Антагонисти на фолиевата киселина се явяват сулфаниламидните препарати, нарушаващи способността на микроорганизмите да използват парааминобензоената киселина за биосинтеза на фолати.

От хранителните продукти източници на фолиева киселина са зелените плодове и зеленчуци. Сравнително много фолиева киселина има в хляба от типов вид. Богати на фолиева киселина са черния дроб и бъбреци. В месото, яйцата и млякото фолиева киселина има малко. Фолиевата киселина и нейните коферментни форми са доста неустойчиви съединения. Те могат лесно да се разрушават при технологична или кулинарна обработка на храната. Особено лесно се руши фолиевата киселина в плодовете, при продължително варене на които загубата на фолацин стига до 80-95%.

В БАД на фирма “Vision International People Group” фолиева киселина има в следните биологично активни добавки: “Нутримакс“, “Пакс Форте“, “Лайфпак Сеньор“, “Лайфпак джуниър“.