ВИТАМИН РР (НИАЦИН)

.

Ниацин (витамин РР, от англ. Pellagra preventing – предотвратяващ пелагра) – е група от съединения, най-важни представители на която се явява никотиновата киселина (пиридин-3-карбонова киселина) и никотинамид, притежаващи еднаква витаминна активност.

Биологическата роля на никотиновата киселина и никотинамида се определя от участието им в строежа на никотинамидните коферменти: никотинамиддинуклеоид (НАД) и никотинамиддинуклеотидфосфат (НАДФ). НАД и НАДФ се явяват коферменти на повече от 100 дехирогенази, функциониращи на началните етапи от биологичното окисление на най-различни съединения: въглехидрати, аминокиселини, мастни киселини и т.н.

НАД-Н2 (възстановена форма на НАД), получавайки протон и електрон от окисляемия субстрат, ги предава нататък на флавиновата оксидаза, простетическата група, на която, т.е. акцептиращата тези протони и електрони се явява производно на витамина В2 – ФАД или ФМН. По такъв начин се осъществява последователното участие на НАД-зависимите дехидрогенази и флавонови оксидази в процесите на тъканното дишане, също така се проявява синергизма на никотиновата киселина и рибофлавина.
За разлика от НАД-Н2 възстановената форма НАДФ-Н2 служи за източник на протони и електрони не за тяхното пренасяне към кислорода по пътя на клетъчното дишане, а за използването им в многочислените възстановителни процеси, произхождащи в организма, в т.ч. в обмяната на минерални вещества.

Постъпващите с храната никотинови киселини и никотинамид се всмукват основно в стомаха и тънките черва за сметка на дифузия и частично по пътя на активния транспорт. Двата витамина лесно проникват чрез клетъчната мембрана за разлика от НАД и НАДФ, за които клетъчната мембрана е практически непроницаема.
Ниацин леко прониква чрез плацентата. В майчиното мляко постъпва повече от 20% ниацин, приет от майката с храната. Несвързаната във вид на кодехидрогеназа никотинова киселина е подложена на редица превръщания. В човека този процес се състои от метилиране на амида на никотиновата киселина с превръщането му в Ni – метилникотинамид, водните разтвори, на който дават ярко синьо-виолетово флуоресциране. В урината частично се появява във вид на дехидродериват, флуоресциращ със син цвят. N1 – метилникотинамидът е един от важните продукти на отделяне на никотинова киселина с урината. В човека, по данни на различни автори, се отделя 20-40% от приетия с храната амид на никотиновата киселина. Нормално е да се отделя 7-12 мг/денонощие и 0,4-0,5 мг в часовата доза урина. Това количество рязко се увеличава при редица инфекциозни заболявания, гладуване. При това недостига на белтък в храненето може да доведе до развитие на симптоми на недостиг на никотинова киселина, даже при достатъчното й постъпление с храната в организма. Определено количество N1 – метилникотинамид се окислява в N1 – метилникотинамид 6-пиридон. От 40 до 50% от приетия амид на никотиновата киселина се отделя с урината в тази форма.

На основание на редица изследвания от последните години е изказано мнение, че дефицита на витамина в организма възниква при въздействие на комплекс от фактори: ниско съдържание на никотинова киселина в храната, недостатъчно съдържание на триптофан, ниска употреба на белтък с несбалансиран състав на аминокиселини, накрая, наличие в зърнените култури на никотинова киселина в неусвояема форма.

Основната проява на екзогенна недостатъчност на никотинова киселина у човека е развитието на пелагра. Острата форма на пелагра протича тежко и се съпровожда от симптоми от страна на централната нервна система и психиката (енцефалопатия). Установено е, че при отсъствие от рациона на хранене на никотинова киселина в резултат на натрупване на токсични метаболити води до рязко нарушение на биохимичните реакции в невроните.

Що се отнася до спорадичните случаи на заболявания, то те се срещат особено често при неправилно хранене на психично болни. Възможно е, много остри и симптоматически психози на деменция и депресивни форми да са следствие от дефицита на никотинова киселина.

Ендогенната, вторична недостатъчност на никотинова киселина се наблюдава при възпалителни дистрофически заболявания на стомашно-чревния тракт, неврити, алергични дерматози, отравяния с олово, бензол и талий.
Никотиновата киселина и никотинамид не само постъпват с храната, а могат да се образуват в организма за сметка на ендогенния синтез от триптофан. При това от 60 мг L-триптофан се образува 1 мг никотинова киселина. В съответствие с това, потребността на човека (и животните) е прието да се изразява в ниацинови еквиваленти: 1 ниацинов еквивалент равен на 1 мг никотинова киселина или 60 мг L- триптофан.

Потребността от ниацин е: за мъжете (свързано с енергозагубите) от 16-28 мг ниацин – еквиваленти, за жените – съответно 14-20; за бременните потребността се увеличава с 2, за кърмещите жени – с 6. За възрастните хора тези величини са 18-15 мг (при мъжете) и 16-13 мг(при жените) ниацин -еквиваленти. За децата в течение на първата година от живота им потребността от ниацин е от 5-7 мг, а от 10 години – достига 15 мг ниацин – еквиваленти.

Сред факторите, влияещи на потребността от никотинова киселина най-голямо значение имат бременността и кърменето, заболявания за стомашно-чревния тракт (диария), различни инфекции (дизентерия, хепатит, тиф), нервно-психични заболявания, интоксикация. Потребността от никотинова киселина се повишава при приемане на лекарства от групата на сулфонамидите, антибиотиците, фтивазид и тубазид. Допълнителен прием на ниацин също е необходим за хора, работещи в условия на повишено нервно-психическо напрежение.

Никотиновата киселина и нейния амид са широко разпространени в продуктите от растителен и животински произход. В растителните продукти значителен дял от ниацина е представен във формата на никотинова киселина. Богати на нея са пшеничните зародиши, грубия ориз. В царевицата и другите зърнени култури никотинова киселина се намира в свързана форма (неусвояема) – ниацитин и се освобождава напълно след хидролиза. Източници на витамин РР са бобовите растения (грах, фасул, соя), бадеми, домати, картофи, гъби и хляб от типово брашно. В продуктите от животински произход ниацинът е представен като никотинамид, влизащ в състава на никотинамидните коферменти. Високо съдържание на ниацин има в месните продукти, черен дроб, бъбреци, риба. Млякото е бедно на ниацин, но със съдържанието си на триптофан служи за добър източник на ниацинови еквиваленти. Така се обяснява защитното действие на млякото от пелагра при използването на царевица с храната.

В БАД на “Vision International People Group” витамин РР се съдържа в следните биологично активни добавки: “Нутримакс“, “Пакс Форте“, “Лайфпак Сеньор“, “Лайфпак джуниър“.