ВИТАМИН С

.

Витамин С се среща във вид на аскорбинова киселина, дехидроаскор-бинови киселини (обратимо окислена форма) и аскорбиген (свързана форма).
Аскорбиновата киселина се явява енолизиран лактон 2-кето-алфа-гулинова киселина (С6Н8О6). Наличието на диенолната група обуславя нейните силно възстановителни свойства. Аскорбиновата киселина обратимо се окислява до дехидроаскорбинова. Дехидроаскорбиновата киселина (С6Н606) представлява от само себе си лактон 2,3-дикетолалдонова киселина.

Възстановяването на дехидроаскорбиновата киселина в аскорбинова става бързо в присъствието на сулфхидридни съединения (такива, като цистеин, глутатион), тиогликолева киселина. За този процес катализатори се явяват също флавоноидите.
При необратимото си окисление аскорбиновата киселина се превръща в 2,3-дикетогулинова и треонова киселина.

В животните и растителните тъкани само част от аскорбиновата киселина се намира в свободно състояние, друга нейна част е трайно свързана с белтъците или нуклеиновите киселини и става достъпна за окисление само след отделянето й от последните. Тази форма на аскорбиновата киселина се нарича аскорбиген.
Постъпила в организма на човека с храната, аскорбиновата киселина се просмуква основно в тънките черва. Максималното й количество се намира в кръвта след приемането й, след 4 часа. В организма на здравия човек общото количество аскорбинова киселина е от 3 до 6 г. В кръвната плазма се съдържа средно 0,7-1,2 мг на 100 мл, в левкоцитите – 20-30 мг.

Всички растения и много животни синтезират аскорбиновата киселина, с изключение на морските свинчета, маймуните и човека. При последните отсъстват два фермента: D-глюкоронредуктаза и алфа- гулоно- гама- лактоноксидаза, които обезпечават синтеза на аскорбиновата киселина от глюкоза.

Не подлежи на съмнение, че първичните биохимични функции на аскорбиновата киселина са тясно свързани с нейното фундаментално химическо свойство – способността към бързи и обратими окислително възстановителни процеси. Това дава възможност тя да служи като донор на водорода в многочислените възстановителни реакции, а също така и промеждутъчен транспортьор на електрони и протони в различните окислително-възстановителни процеси. Способността към образуване на свободнорадикална семихинонова форма дава на аскорбиновата киселина възможност за активно участие в реакциите на свободнорадикалното окисление и хидроксилирането.

Най-достоверно установената биохимична функция на аскорбиновата киселина се явява участието й в хидроксилирането на пролина в оксипролин при превръщането на проколагена в основен белтък на съединителната тъкан колаген. Аскорбиновата киселина може да участва и в други реакции на хидроксилиране: микрозомално хидроксилиране на ксенобиотици, хидроксилиране на холестерин, стероидни хормони, превръщане на триптофана в 5-окситриптофан и др. Аскорбиновата киселина е необходима така също за нормалния метаболизъм на тирозина -при дефицита й се усилва превръщането на последния в хомогентизинова, n-оксифенилпропионова и n-оксифенилмлечна киселина.

Аскорбиновата киселина е свързана с въглеродния обмен. Нейният дефицит нарушава нормалното усвояване на глюкозата. Витамин С така също препятства развитието на склерозата, способства за окислението и извеждането на холестерина от организма. Високото съдържание на аскорбиновата киселина в някои органи с вътрешна секреция (надбъбречни жлези, хипофиза, полови жлези) свидетелства за важната й роля в обмяната на хормоните.

Метаболизмът на аскорбиновата киселина е свързан с обмяната на другите витамини. Доказан е синергизъм на действие на витамините С и В1. Аскорбиновата киселина оказва защитно действие също така на пантотеновата и никотиновата киселини, способства за ферментното превръщане на фолиевата киселина в нейните активни, коферментни форми. Едновременното въвеждане на аскорбиновата киселина и фолиевата киселина в организма на болните от авитаминоза -С, както и при фолиева недостатъчност, способства за бързото лечение на алиментарна анемия. Аскорбиновата киселина играе важна роля в обмяната на витамин Е в организма, способствайки възстановяването на молекулите на токоферола, поддаващи се на окисление при взаимодействието им със активни свободнорадикални форми на кислорода. Аскорбиновата киселина оказва също защитно влияние върху редица минерални вещества, способствайки, например, усвояването на калция и желязото.

Описано е многообразието на другите ефекти на витамин С. Очевидно е, че аскорбиновата киселина играе фундаментална биохимична и физиологична роля, способствайки за нормалното развитие на съединителната тъкан, процесите на регенерация и заздравяване, повишение на устойчивостта на организма към различни видове стрес, поддържане на процесите на кръвотворене и нормалния имунен статус на организма.

Многочислените резултати на научните изследвания са показали, че при С-витаминна недостатъчност има понижение на такива имунобиологически реакции, като комплементарната и фагоцитарна активност на кръвта, титри на специфичните антитела.
Бумът на простудни заболявания в известна степен съвпада по време със сезонната недостатъчност от храна, богата на витамини С и А и рибофлавини, а така също със снижаването на съдържанието на тези витамини в продуктите с продължителен период на съхранение. Установено е, че допълнителното приемане на витамини, на първо място, аскорбинова киселина, повишава устойчивостта на организма към инфекциозни заболявания.

Хиповитаминозата на витамин С се развива у човека при непълно включване на витамин С в рациона на хранене, при повишена потребност на организма от него, при нарушение на процесите на неговото всмукване или усвояване. Този процес може да продължи с години без да се появят ясни клинични симптоми. Трудно е да се установи, на какъв етап от използването на запасите на аскорбиновата киселина в организма ще настъпят първите клинични нарушения. Най-ранните клинични симптоми на дефицит на витамин С се явява точковидни кръвоизливи на кожата (петехи), обусловен от понижаване на резистентността на капилярите. Впоследствие хиповитаминозата на витамин С се характеризира с неспецифични симптоми, преимуществено от страна на нервната система и слабост. При развитие на авитаминоза – С се забелязват перифоликулярни хиперкератози, болки в краката, петнисто оцветяване на кожата, кръвоизливи в космените фоликули и на ниските краища в областта на колената, кръвонасядане в областите на коленните стави, на задните части на бедрата, на места на бивши травми и притискани от обувки и дрехи. Възникват подкожни и вътремишнични кръвоизливи в областта на плещите. Всички тези явления в 75% от случаите се съпровождат от субфебрилна температура.
Наред с кръвоизливите при авитаминозата-С се развива хипохлорхидрия или ахлорхидрия, отначало запек, а след това разстройство, хипохромна анемия. Вследствие на понижаване на имунитета на организма се отбелязва повишена предразположеност към инфекции. Заздравяването на рани и костни счупвания протича бавно и трудно.

Лабораторното разпознаване на хиповитаминозата и авитаминозата, се заключава в определяне на аскорбиновата киселина в кръвта и урината. Съдържанието й в плазмата се понижава много бързо след като е изключен витамина от храненето. Аскорбиновата киселина изчезва от урината по-бързо отколкото от плазмата. Затова определянето на съдържанието й по часово има определено диагностично значение. Съдържанието на аскорбиновата киселина в левкоцитите достига нулеви стойности само за 4 месеца след изключването й от храненето, когато се появяват първите клинични признаци на хиповитаминоза – Си авитаминоза.

Денонощната потребност от аскорбиновата киселина за възрастни е 70-80 мг при благоприятни битови и климатични условия. Към факторите, повишаващи потребността от този витамин се отнасят: пушене, тежка физическа работа, нервно-емоционален стрес, бременност, кърмене, рехабилитация след тежки заболявания, операции, необходимост от укрепване на имунната система на организма.

Съгласно нормите в Русия, денонощното потребление на витамин С трябва да бъде: за мъже – 70-100 мг; за жени – 70-80 мг; за бременни- 90-100 мг; за кърмещи-110-120 мг; за възрастни хора- 80 мг; за деца до 1 г-30-40 мг; до Зг.-45 мг; до 6 г.-80 мг; до 10 г.-60 мг; до 17 г.-70 мг.

От хранителните продукти, източници на витамин С са: шипката, черното грозде, червените чушки, грах, лимон. Витамин С се съдържа в зеления лук, бялото зеле, картофите. Витамин С притежава висока чувствителност към условията на технологична обработка. Разтриване и изтискване и термична обработка водят до загуби на аскорбинова киселина.

В БАД на фирма „Vision International People Group“ витамин С влиза в състава на следните биологично активни добавки: Антиокс , Свелтформ , Хромвитал , Лайфпак сеньор , Лайфпак джуниър , Хипер , Активи , Ламин и Nature Tan .

В началото на страницата

Вашият коментар

Name and email are required. Your email address will not be published.