ЖЕЛЯЗО

.

Този елемент е тясно свързан с най-важните функции на организма, явява се незаменима част от хемоглобина и миоглобина, влиза в състава на цитохромите, участващи в преноса на електрони по дихателните вериги на митохондриите, а така също в състава на окислително-възстановителните ензими каталаза и пероксидаза. Във всички тези белтъци, отнасящи се към класа на хемопротеидите, желязото е включено в порфириновата структура на хема. В клетките има функционално активно нехемово желязо, участващо също в преноса на електрони.
В организма на възрастния човек се съдържат около 3-4 г желязо, от които 70% може да бъде определено като жизнено необходимо и 30% -депонирано в тъканите. Над 80% от желязото се намира в еритроцитите в състава на хемоглобина, останалото количество – в миоглобина и феросадържащите ензими.

Обмяната на желязото в организма включва следващите процеси: всмукване в стомаха, транспорт до тъканите, утилизация и депониране, екскреция и загуба. Всмукването на желязото става в тънките черва, механизмите на всмукване са различни за присъстващото в храната хемово и нехемово желязо.
Нехемовото, йонизирано желязо е представено в организма от соли и комплекси на тривалентното (окисно) желязо с белтъци и органични киселини. Условие за всмукването на нехемовото желязо са предварителното му преобразуване в разтворима форма и възстановяване до двувалентно състояние. Както бе казано по-горе, фитиновата киселина образува с желязото неразтворими соли. Във връзка с това тези съединения са лош източник на достъпното, използвано желязо. Хранителните влакна и тъкани на чая също свързват желязото в неразтворими комплекси. Аскорбиновата киселина и цистеина способстват за всмукването на нехемовото желязо. При това аскорбиновата киселина не само възстановява тривалентното желязо в двувалентно, но и образува с него хелатно съединение, добре разтворимо при ниски стойности на рН.

Всмукването на хемовото желязо не изисква някакви предварителни условия: хемовия комплекс се абсорбира от клетките на лигавицата на тънките черва напълно. В усвояването на желязото определена роля играят жлъчния сок и солната киселина на стомаха, способстващи за образуването на разтворими форми на йонизирано желязо. С тези обстоятелства може да бъде свързана високата честота на желязодефицитните анемии при ахлорхидрия.Част от желязото, постъпващо в клетката на лигавицата на тънките черва се съединява със специфичния транспортен белтък – трансферин. В комплекс н него желязото попада в кръвотока и се пренася -хемоглобина (гамаgдо тъканите. Трансферинът се отнася до фракциите на – хемеглобина). Нормалната концентрация на трансферин в кръвната плазма е около 250 мг/100 мл. Установено е, че 100 мл плазма свързват 250-400 мкг желязо. Този показател се нарича общата свързваща желязо способност (ОСЖС) и може да нараства съществено при жени в последните месеци от бременността, а така също при желязодефицитна анемия. При нормални условия нормата на общата свързваща желязо способност (ОСЖС) е 100-150мкг/100мл.

Голяма част от желязото, използвано в организма на човека, се усвоява от костния мозък и се използва за биосинтеза на хемоглобина и новообразуваните еритроцити. Продължителността на живота на еритроцита е средно 120 денонощия. Ежедневно в организма на човека се обновява 1/120 от общата маса еритроцити, за което се изразходва 20-25 мг желязо – значително повече, отколкото постъпва с храната. Основната част от желязото, използвано за синтез на хемоглобин и нови еритроцити се извлича от тъканните депа и лизираните еритроцити. Тази реутилизация се осъществява от клетките на системата на мононуклеарните фагоцити на черния дроб, слезката и костния мозък, които захващат нежизнеспособните еритроцити, разрушават ги и освобождават желязото от хемоглобина и го връщат в кръвната плазма. За денонощие на такава реутилизация са подложени 21-24 мг желязо.

Желязото се депонира основно в клетките на ретикуло-ендотелиалната система на черния дроб, слезката и костния мозък. В норма тези запаси за възрастен човек са около 1 г, в това число до 300 мг в костния мозък. Важна форма на депониране на микроелемента в тъканите се явява феритина – водоразтворим и относително лесен е за използване комплекс с белтък апоферитин, способен да свърза до 20% желязо.
Недостигът на желязо в организма води до желязо-дефицитна анемия (ЖДА), обусловена от недостига на желязо за биосинтез на хемоглобин. ЖДА се проявява често в падане концентрацията на хемоглобина и еритроцитите в кръвта, анизоцитоза и пойкилоцитоза, хиперплазия на костния мозък, -оксидаза
aснижение активността на феросъдържащите ферменти (цитохром – (алфа оксидаза), каталаза, сукцинатдехидрогеназа, аконитаза) в органите и тъканите. Кожната повърхност и видимите слизести обвивки стават бледи, кожата е суха, особено в областта на ставите, косата е суха, наблюдава се изкривяване на ноктите, субатрофия на езика, влошаване на паметта и др. Особено чувствителен към ЖДА е главния мозък. Анемията снижава работоспособността, защото се намалява транспорта на кислород до тъканите. При ЖДА се наблюдава отслабване на киселинообразуващата функция на стомаха, намаление активността на амилазата и липазата, възпалителни процеси в стомаха и дванадесетопръстника, стомашни кръвозагуби. Към края на бременността ЖДА се наблюдава при 30-73% от жените. Това усложнява бременността (спонтанни аборти, преждевременно раждане, вътреутробна смърт на плода, слабост на родовите контракции, атония на матката и възприемчивост към инфекции), а така също води до вътреутробни пороци на развитие.

ЖДА възниква често и през първата година от живота на детето.
В качеството на методи за диагностика на желязодефицитните състояния може да се използват десфералов тест, изучаване на всмукването на желязото, концентрация на рецепторитена трансферина и съдържанието на желязо в клетките на костния мозък.
Когато едни от изброените показатели се изменя, но равнището на хемоглобина в кръвта остава в пределните норми, можем да предположим наличие на латентна ЖДА. В тези случаи е крайно необходимо да се направи обстойно биохимично изследване, позволяващо да се потвърди или отхвърли предположението. Това е изключително важно за диагностика на ЖДА при деца до две години, бременни и кърмещи жени.

Загубата на желязо за денонощие е равна на 0,3-0,5мг/денонощие. С урината се отделя 0,1-0,3 мг желязо. Част от желязото се отделя с потта и лющещите се кожни клетки. Мъжете губят до 0,6-1 мг желязо в денонощие, а жените – два пъти повече, което е обусловено от загуби по време на менструация, раждане, кърмене. Загубата при менструация е от 16-32 мг, т.е.0,5-1 мг/денонощие за месец. При кърмене – 0,25-0,5 мг се губят ежедневно.

Препоръчителна норма желязо за мъже – 10 мг/денонощие, за жени – два пъти повече. По време на бременност и кърмене – съответно 38 и 33 мг/денонощие.

В БАД на „Vision International People Group“ желязо има в следните биологично активни добавки:Нутримакс„, „Лайфпак Джуниър„, „Биск„, „Ревеин“

В началото на страницата

Вашият коментар

Name and email are required. Your email address will not be published.