МАНГАН

.

В организма на възрастния човек се съдържат 12-20 мг манган. Съдържанието на този елемент е особено високо в главния мозък, черния дроб, бъбреците и панкреаса.

Механизмът на всмукване на мангана в стомаха е малко изучен. Хомеостатичният контрол върху съдържанието на този елемент в организма се осъществява по-скоро по пътя на регулацията на екскрецията му (основно с жлъчния сок), с помощта на селективна абсорбция. След всмукването на мангана в стомаха, същия влиза в кръвта, където се свързва с транспортния белтък Р-1-глобулин (трансманганин).

Биохимичните механизми на действие на мангана са свързани с участието му във функционирането на оксидредуктазата, хидролазата и лигазата. Най-важна е ролята на мангана в състава или активацията на ксантиноксидазата, аминоацил-тРНК-синтетазата, диаминоксидазата, пируваткарбоксилазата, фосфатазата, супероксиддисмутазата. Манганът също така влиза в състава на фосфотрансферазата, аргиназата, нуклеазата и ДНК -полимеразата. Особен интерес представлява взаимодействието на мангана с отделните ферменти, участващи в синтеза на киселите гликозаминогликани, гликопротеиди и липополизахариди. В болшинството от случаите манганът не се явява специфичен структурен компонент на ферментите, а наред с йоните на другите метали активира тяхната каталитична активност. Към подобни ферменти се отнасят аргиназата, изоцитрат-дехидрогеназата, РНК – и ДНК-полимеразата и др. В същото време съществуват няколко ензими, функцията на които изисква задължително присъствие на манган. В това число са гликозилтрансферазите, участващи в био-синтеза на един от основните компоненти на хрущялната тъкан – хондриотинсулфата, и пируваткарбоксилазата, играеща ключова роля в регулацията на гликонеогенезата. Манганът изпълнява функцията на катализатор, способстващ за образуването на връзки между глюкозамина и серина при био-синтезата на киселите гликозаминогликани в хрущялната тъкан. Той също взема участие в синтеза на меланин и допамин, мастните киселини и образуването на фосфатидилинозитола. Установена е корелация между снижението на активността на супероксиддисмутазата и съдържанието на манган в тъканите в период на растеж и развитие на организма. Микроелементът е свързан също така със синтеза на белтъци и нуклеинови киселини.

Предполага се определена взаимовръзка между дефицита на манган и заболяването „Кожна туберкулоза“. Добавянето в рациона на хранене на манган подобрява състоянието на такива болни. Констатирана е снижена концентрация на манган в кръвта и тъканите на болни от захарен диабет. Включването на микроелемента води до хипогликемично действие. Манганът вероятно участва в процесите на синтеза или метаболизма на инсулина.

По научни данни, интензивността на развитието на децата в значителна степен зависи от употребата на манган. Установено е, че децата с нисък ръст средно имат до 40% по-ниско потребление на манган от децата с висок ръст. В кръвта се съдържа 0,8-1,2 мкг манган на 100 мл.

Достоверни сведения за потребността на организма от манган отсъстват.

Минималната денонощна доза на възрастни предположително е 2-3 мг, а препоръчителната – 2,5 -5 мг. Манганът се съдържа в месото, рибата, морските продукти, млечните продукти, яйцата (не много). Бобовите растения, ядките съдържат голямо количество от този елемент. Богати на манган са кафето и чая.

В БАД на „Vision International People Group“ манган се съдържа в Лайфпак сеньор , Лайфпак джуниър .

В началото на страницата

Вашият коментар

Name and email are required. Your email address will not be published.